Норвегия прояви здрав разум при трагедията
07:16, 22.08.2011 Новини, Общество
Норвегия успя да ръководи с голям успех кризата, породена от най-голямото терористично събитие в историята й, в което загинаха 76 души. Никоя раса или група не беше поставена в списъка с цели. А премиерът Столтенберг стана символ на здравия разум.
“Мисля, че Норвегия ще се промени. Ще бъдем едно общество, насърчаващо хората да са свързани с ценностите на демокрацията и откритостта, да бъдат активни и да участват в политическия живот. Тези атаки няма да могат да унищожат демокрацията ни.” Тези думи бяха изречени от норвежкия премиер Йенс Столтенберг, който беше една от целите на нападението, причинило най-тежката болка в историята на страната. Всяка дума на Столтенберг бе от голямо значение в първите моменти на атаката, когато медиите съобщиха, че са установили (!) мюсюлманска връзка с нападението и коментираха, че се случва „11 септември на Норвегия”. Столтенберг или щеше да действа като обикновен политик, или щеше да излезе на преден план като държавник. Той избра втория вариант.
Йенс Столтенберг беше целта на атентатора Андерш Беринг Брайвик. Партията на труда, чийто лидер е Столтенберг, беше възприела „социалдемократическите” ценности не на думи, а на дела. Тя виждаше мултикултурната структура на Норвегия като едно богатство и даваше посланието „Заедно сме Норвегия”, без да прави разлика на език, религия и раса. Естествено по този начин ставаше цел на един убиец, с антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи. Причината за избирането на Партията на труда и Столтенберг за цели бе толкова проста. Мощната бомба, избухнала пред сградата на правителството, запозна Норвегия с ужасното лице на терора. Столтенберг остана невредим от атаката, понеже не е бил в кабинета си, и бе откаран на тайно място от съображения за сигурност. Още в самото начало на това трагично събитие Столтенберг казваше „демокрация” и настояваше за „повече яснота”. Той искаше страната му да е единна, без да посочи никакъв адрес по отношение на извършителя.
След новината за стрелбата в младежкия лагер на управляващата партия на остров Утоя бе време Столтенберг да излезе от обезопасеното си място. Лидерът трябва да бъде сред народа си, но и трябва да знае как да прикрие болката си. Той познаваше убитите осем души при взрива в центъра на Осло. И по-тежкото е, че той познаваше поименно младежите от партията си, които са били на лагера в Утоя. За него те бяха бъдещето на партията му. Трябваше да запази силата на духа си, не трябваше да остави чувството за отмъщение да го завладее. Неговото послание щеше да влияе на милиони хора.
Според проф. Франк Аареброт от университета в Берген, повишението на Столтенберг от „политик” в „държавник” се дължи на това, че е станал „изразител на чувствата на народа”. „По време на трагедии хората търсят някой, който им съчувства. Столтенберг не остави тези чувства на хората несподелени. Вместо да говори за отмъщение, той сподели страданието и стана герой,” коментира Аареброт.
Терорът в Норвегия напомни на хората за думите на американския президент Джордж Буш след атаките от 11 септември: „Или сте с нас, или сте с терористите.” Когато Буш обявяваше война на Афганистан и Ирак за унищожаване на тероризма, отправната му точка беше отмъщението. Три дни след атаката, в обръщението си пред 200 000 души, които излязоха в центъра на Осло в памет на жертвите, Столтенберг заяви следното: „Трябва да вървим заедно към повече демокрация, повече толерантност. Злото може да убие един човек, но не може да унищожи цяло общество. Единството и толерантността на мнозинството ще победи омразата и ненавистта на малцинството.”
Столтенберг, вземайки поука от историческата грешка на Буш, не избра да приема всички за врагове. По време на изявите си след атаките той не произнесе думи, целящи дадена група и раса. Това бе от голямо значение. В периода 1999-2004 г. нападателят Брайвик е бил активен член в редиците на крайнодясната ксенофобска Партия на прогреса.
Столтенберг, мислейки за политическото си бъдеще, в един такъв момент можеше да тръгне на лов за гласове. Защото целта беше и той, и партията му. Фактът, че Столтенберг не избра и този начин на действие, доведе до самокритиката на най-големия му конкурент Сив Йенсен, лидер на крайнодясната Партия на прогреса. „Да бяхме използвали малко по-мек тон в предишните ни изявления,” каза Йенсен след атаката. Така той твърдеше, че няма да повторят стария си тон. „Днес ние всички сме младите хора на Партията на труда,” каза Сив Йенсен за толерантното поведение на премиера Столтенберг. Думи, които могат да се определят като исторически.
Как един лидер трябва да действа след терористично нападение?
Коментаторът от норвежкия канал TV2 Стайн Кристиансен, подчертавайки, че Столтенберг се е справил успешно с кризата, казва следното: „Той излезе от премиерския пост на червено-зеления блок и се превърна в лидер на една страна.”
Историкът Ханс Олав Лалум казва, че „никой политик не би се справил толкова добре с кризата” и допълва: „Книгите по история ще дават за пример премиера Столтенберг за това как един лидер трябва да действа след терористично нападение.”
Според Андерш Тодал Йенсен от университета „Трондхайм” премиерът Столтенберг е на първо място сред хората, които най-много са изпитали болката в сърцата си. „Столтенберг не загуби деца или роднини, но загуби много близки познати. Той не действа с чувство за отмъщение, когато изпита болка и така стана пример за много хора, които са загубили близки и роднини. Въпреки че целта са били той и партията му, той извади случилото се извън партийните въпроси и успя да го превърне във въпрос на цялата държава”, казва Йенсен.
След смъртоносната стрелба в Утоя премиерът Столтенберг излезе сред народа си и успя да скрие внимателно чувствата си в пресконференциите. Със състраданието на баща прегърна хората, които са загубили близките си. Той показа, че е лидер на Норвегия и с това, че не забрави и мюсюлманите, загубили живота си при ужасните нападения. Един от загиналите бе Исмаил Хаджъ Ахмет. Столтенберг заедно с епископа на Осло Оле Кристиан Кварме посети централната столична джамия и изрази съболезнованията си. След изслушване на молитвата той каза следното: „Каквато и да бъде нашата религия, етнически корен, пол и класа, трябва да бъдем една общност. Бано Рашид е норвежец. Исмаил Хаджъ Ахмет е норвежец. Аз съм норвежец. Ние сме норвежци. Гордея се с това.” Йенс Столтенберг също така посочи, че във вестниците е видял обща снимка на имам и християнски свещеник и отбеляза, че това е източник на вдъхновение за тях.
Кризисното управление увеличи подкрепата
Кризисното управление на Столтенберг не остана безвъзмездно. 80% от участниците в анкетата, проведена от вестник VG, заявиха, че премиерът е ръководил много добре кризата, а 82% пък подкрепят идеята за „борба с терора чрез демокрация и толерантност”. Гласовете на Партията на труда се увеличиха с 11% – до 41%, а крайнодясната Партия на прогреса загуби гласове след атаката. Столтенберг се появява на политическата сцена благодарение на Гру Харлем Брунтланд, която е първата в историята на Норвегия жена, заемала поста на министър-председател. И бащата на сегашния премиер, Торвалд Столтенберг, е бил политик. Заемал постовете на министър на отбраната и министър на външните работи. 52-годишният норвежки премиер Йенс Столтенберг е председател на Партията на труда от 2002 г. Политическият му живот започва през 70-те години на миналия век. Близките му го описват със следните думи: „Човек, който има хладнокръвен подход към събитията и се превръща в център на внимание около себе си.” ХАСАН ДЖЮДЖЮК
"Заман" / Christian fundamentalism and terrorism
Няма коментари:
Публикуване на коментар